Стопанство

Страната е осигурена с природни ресурси — нефт, природен газ, риба, водни ресурси, горски площи и минерали. [3] Норвегия е вторият най-голям експортьор на природен газ и шестият на нефт в света. [3] Разчита най-вече на своята нефтена продукция и на международните цени на нефта; през 1999 г. 35% от износа на страната е на нефт и природен газ. Само Саудитска Арабия и Русия изнасят повече нефт от Норвегия. По-големи отрасли на стопанството на Норвегия са: хидроенергетика, металургия, корабостроене, локомотивостроене, дърводобив и дървопреработване, рибоконсервна и рибопреработваща промишленост, производство на маргарин.

Само 21% от площта на Норвегия е обработваема земя (3% култивирана земя и 18% гори, използвани за лесовъдство). [1]

В началото на 2007 г. в северната част на страната, при случаен сондаж, са били открити огромни залежи от нефт. Дотогава няма информация за наличие на нефт в този участък. Това откритие тласка икономиката напред с откриване на нови работни места, повишаване на брутния вътрешен продукт и създаване на твърди позиции на международния пазар.

Норвежката валута се нарича норвежка крона. Една крона се дели на 100 йоре. Брутният вътрешен продукт на Норвегия за 2011 г. е 391,8 млрд. евро (3 017 473 млрд. норвежки крони). БВП на човек от населението е 66 047 евро (510 544 норвежки крони). [5]

Икономическата политика на Норвегия се стреми да стабилизира и да се бори срещу безработицата и инфлацията, да насърчава растежа и да влияе на структурата на индустрията и разпределението на приходите. Слабоиндустриализираните райони биват подлагани на по-леко данъчно облагане. Създадени са финансови институции, които да подпомагат регионалните индустриални сектори, както и земеделието, риболовът и др. Целта е да се подкрепя иновацията, да се поддържат традиционните видове промишленост и да се предотврати изчезването на локалната индустрия. [6]

Докато дясноцентристките партии целят изграждането на инфраструктура с излишъка, лявоцентристките целят инвестирането му във фонд за бъдещите генерации. [2]

От 1980 г. глобализацията води до свързване на норвежката икономика с тенденциите в световната икономика и нивото на безработицата се променя спрямо световните тенденции. През 2002 г. безработицата е 3,9%. През 21 век броят на работещите е стабилен и около 2.0-2.1 млн. души, а броят на работещите жени е висок от 1980-те. Малко под половината жени и около 10% от мъжете работят на непълен работен ден, т.е. под 36 часа на седмица. [7]

76% от работещите работят в сектора на услугите, 21,1% в индустрията и 2,9% в земеделието. [3]

През 2011 г. публичният дълг възлиза на 48,4% от БВП. Инфлацията е 1,4% (2,5% през 2010 г.)

През 2007 г. износът на Норвегия се изчислява на 140,3 млрд. долара, а вносът — на 77,24 млрд. долара.

През 2010 г. 26,7% от износът на Норвегия е за Великобритания. 12,1% за Германия, 7% за Швеция, 6,6% за Франция и 5% за САЩ. [3]

През 2010 г. 14,1% от вносът на Норвегия е от Швеция, 12,4% от Германия, 8,5% от Китай, 6,3% от Дания, 5,9% от Великобритания и 5,4% от САЩ. [3]